Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Иван Иванов е уролог в УМБАЛ „ Пълмед “ - Пловдив. Завършил е МУ - Пловдив през 2016г., а компетентност по урология придобива през 2022 година, след положен изпит за компетентност в УМБАЛ „ Александровска “.

В момента е и докторант към МУ Пловдив. Интересите му са в региона на диагностиката и лечениено на всички типове болести на отделителната система и болесттите на мъжката полова система, трансуретрална хирургия на уретра, пикочен мехур, простатна жлеза, уретери, както и ретроградна интраренална хирургия.

Д-р Иванов, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля за този Ваш избор?

Изборът да поема по пътя на медицината не пристигна ненадейно, не беше „ мълниеносен вик на ориста “, а по-скоро безшумно, само че настойчиво струпване на познания, образци и музи. Родителите ми са ветеринарни лекари и в нашия дом диалозите за здравето в никакъв случай не са били непозната тематика. Баба ми беше акушерка, човек от остарялата школа, за която специалността беше предопределение. Въпреки фамилните образци, решението беше напълно мое. Взех го в последната година от образованието ми в Хуманитарна гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий “ в град Пловдив. Под въздействието на моите учителки по биология и химия, Ирина Нанкова и Янушка Узунова, медицината стартира да наподобява освен почтена фантазия, само че и изцяло изпълним път. Те имаха вяра в мен, а от време на време точно непознатата религия отключва личната ти храброст.

С какво Ви притегли специалността урология?

По време на следването ми в МУ – Пловдив изпитвах почитание към всяка дисциплинираност, забавни ми бяха всички. Както теорията, по този начин и практиката имаха своя сексапил. С времето осъзнах, че желая да съм доктор, който освен изяснява, само че и работи с прецизни ръце, със познания, с отговорност към хората, които се нуждаят от неговата помощ.

Урологията пристигна не като „ обич от пръв взор “, а след поредност от визити в операционни зали, диалози с преподаватели, преоткриване на личните ми ползи и капацитета на тази компетентност.

Всъщност, тя съчетава динамична диагностика, софтуерен прогрес и опцията да промениш нечий живот още през днешния ден. Най-горещо ме сграбчи стремежът, развиването на урологията към минимално инвазивните способи – тук търсим решения, които щадят пациента и форсират възобновяване му.

Кои бяха Вашите най-хубави учители – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и като доктор?

По пътя към професионалното развиване срещнах доста преподаватели с научни трофеи, с опит, с тежест в залата. Най-много обаче съм научил не от тези, които четат по учебник, а от тези, които преподават с персонален образец. Учителите ми с основна писмен знак, тези, които не просто лекуват, а умеят да чуят, да се замислят, да погледнат през очите на пациента.

От тях разбрах, че положителният доктор е освен точна диагноза и сигурна ръка, той е и добър човек. Няма да загатвам съответни имена, с цел да не изпусна някого, само че си давам сметка, че съм се учил както от положителни образци, по този начин и от неприятни.

Имало е и такива, които виждат пациента само като „ случай “ по пътя към идната интервенция. Те също ме научиха на нещо – какъв не искам да бъда. Понякога и отрицателният образец е значим ориентир в построяването на личността и визията за професионализъм.

 Кои области на урологията намирате за най-предизвикателни и най-динамично разрастващи се?

Урологията е като жив организъм. Непрекъснато се развива, приспособява се към новите технологии и непрестанно търси по-добри решения. От лекуване на бъбречно-каменна болест и андрология, до онкоурология и реконструктивна хирургия, всеки аспект крие своите провокации, само че сега фокусът ми е ориентиран към туморите на пикочния мехур. Работя по дисертация на тематика: „ Трансуретрална Holmium-YAG лазерна еn-bloc резекция при карцином на пикочния мехур – показания, хирургична техника, сигурност и успеваемост “. За мен тази област съчетава всичко значимо: прецизна диагностика, софтуерен прогрес и действителна опция да подобриш качеството на живот на пациента. В този смисъл, когато напъните ти се базират на научни данни и сполучливо практическо приложение, удовлетворението е още по-голямо.

Кои етични правила са водещи за Вас в общуването с пациенти и сътрудници?

За мен доверието е в основата на всичко, както в операционната сред сътрудници, по този начин и в лекарския кабинет с пациенти. Знам, че нося отговорност за хората, които церя, по тази причина се стремя да съм спокоен, явен и почтен. Говоря с пациента, а не „ над “ него и имам вяра, че по този начин лекуването стартира още доста преди медикаментите. Не се тормозя да кажа: „ Не знам, само че ще схвана. “ или да потърся второ мнение. Един значим принцип ме води всекидневно: „ Ако можеш – помогни. Ако не можеш – най-малко не вреди. “

Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Извън болничното заведение съм преди всичко брачен партньор, татко и другар. Вкъщи оставям бялата манта на закачалката и си разрешавам да бъда просто човек, с чаша вино на дребната терасата и дълъг диалог с обичания човек. Обичам дейната отмора – планина, колело, плуване, проучване на секрети кътчета от дребната, само че необятна България. Не диря лукса, а достоверността. Малко село в Родопите може да зареди душата ми по този начин, както не може нито един уикенд в спа център.

Какво Ви носи най-голямо задоволство от общуването с пациенти, които са изправени пред тежка диагноза и комплицирано и дълготрайно лекуване?

Когато човек чуе тежка диагноза, светът му стопира, счупва се. Там, в оня нежен момент, се показваме ние, лекарите. Понякога носим положителни вести, различен път, не, само че ежедневно се стремим да оказваме помощ с решения, сигурност и човечност. Удовлетворението не идва единствено от сполучлива интервенция или положителни контролни проучвания. Понякога идва от това, че си съумял да върнеш вярата в нечии очи, идва от признателност, изказана с безмълвие, стисната ръка или потупване по рамото. Не всеки случай е победа, само че всеки случай е урок, а най-ценните уроци постоянно идват с най-тежките истории.

Какво желаете да пожелаете на младите си сътрудници, които в този момент поемат по своя път към огромната медицина?

На младите сътрудници желая да кажа: Не се опасявайте да питате и да търсите. Не се тормозете, в случай че от време на време се съмнявате в себе си, това значи, че ви е грижа. Няма да ви неистина, че от време на време е мъчно, доста мъчно, само че в случай че съумеете да запазите човещината си, медицината ще ви се отплати по най-неочаквани способи. Останете положителни хора, по този начин неизбежно ще станете и положителни лекари. А в случай че някой ден вие сте тези, които ще би трябвало да вдъхват убеденост на комплициран юноша с бяла престилка – усмихнете се, споделете своя път и му подайте ръка. Това също е част освен от професионалното ви израстване, само че и от персоналното.